Страницата на Верина

Никога няма да разбера защо преди всяко пътуване изтрещявам.  Преполагам , е защото нещо от pavees е недоумряло в мен, посред инак доста подредения ми живот.

Винаги на прага си мисля: колко ми остава. Ще ми стигне ли времето, ще ми сече ли пипето, ще ми стиска ли още достатъчно дълго, за да мога да отметна като “done” следващите точки от списъка на мечтите, който направих преди повече от тридесет години.

Списък на мечтите. Небеса, които се отварят само след вълшебното “Сезам…”

- Африка, континентът на моето детство, със “Серенгети не трябва да умре”, пустинята и редовната медитация с Аnimal Planet преди да заспя;

- Амазонка, шаманите и виното от лиани;

- Историята на документалното кино у нас;

- Да изследвам traveller community;

- Всичко за бароковата музика, да си купя лютня;

- Островите, островите, но и Островът;

- Корида - само съм я чела, искам да я видя;

 - Да спра да пуша, но и да преборя земното притегляне;

- Ню Йорк, разбира се, но само след Африка; Никога да не надебелея;

- Да отида на мисия и да строя училища в малки селца в Мексико;

- Да си свърша веднъж завинаги работата и да мога да се видя със всичките си приятели, без да си гледам часовника;

- Великден във Севиля;

- Всички, които обичам, да са живи и здрави;

- Да имам жълти лачени обувки, но само след като се върна от Африка;

Е  много ли искам!?