Страницата на Верина

WHISKEY, MYSTICS AND MEN

Well I’ll tell you a story of whiskey
& mystics & men
And about the believers, & how the
whole thing began

First there were women & children obeying
the moon
Then daylight brought wisdom & fever
& sickness too soon

You can try to remind me
instead of the other
you can be

You can help to insure
That we all insecure our command
If you don’t give a listen
I won’t try to tell your
new hand

This is it can’t you see
That we all have our end in
the band

And if all of the teachers & preachers of wealth were
arraigned

We could see quite a future
for me in the literal sands

And if all of the people
could claim to inspect
such regret

Well we’d have no forgiveness
forgetfulness faithful
remorse

So I tell you
I tell you
I tell you
We must send away

We must try to find a new
answer instead of
a way

Така съм намерена призори. Като огромна, двуметрова бубулечка с очила и гърмящи в ушите ми слушалки. Различни хора често са ми казвали, че съм много и понякога неприятно много ефективно копеле.

Така е.

Но то е, защото знам етимологическата връзка между думите “смърт, умрял” и “краен срок”. Както обикновено, езикът е казал всичкото.

Поради която причина, колкото повече старея, толкова по-малко се  боя от смъртта. Допускам, че Death-line се прекосява в състояние на същите мобилизация и интензитет, които съпътстват успешното посрещане на deadline. Че Death-line се пресича в състояние на въодушевление. Че по пътя, в онази пределна съсредоточеност на устремилия се за последно към пределния DEADLINE, си целият себе си, обзет, не -  обсебен! от възторга на себевладеенето спрямо и откъм  все по-приближаващия те хоризонт на края.

Границата.

А дотогава? Дотогава всеки deadline е една малка death - line…

“Човекът е въже, опнато над пропаст…”:)