Страницата на Верина

 Е, признавам, олях се! И се покайвам. Държах се като човек, настанил се в чужда гостна, когото са почерпили с малка чинийка бяло сладко, а той е рипнал и е измуал дет кво докачи в долапа:)

Във форума на друг блог влязох в някаква лазмяна на реплики  и току изчатках по клавиатурата следващия ферман.

Та го препечатвам във своята виртуална гостна, понеже намирам казаното за важно. Важно е то за образованието, за нагласата към хората, които го правят. Важно е и като мотивировка на моята страстна защита на важността на тези теми:

Заповядайте и прощавайте, ама нали - и най-умният си е малко прост…:)

1. Към момента професионалната квалификация учител се присъжда от Университетите. (нито защитавам, нито осъждам българските университети, посочвам факт). За всеки, който би се поинтересувал, съществува едно периодично издание на ЕС, със сравнителни изследвания върху образованието “Eurodyce” (данните са публични, всеки може да ги прочете). Твърдя: на ниво образователна степен българските учители са доста високо в скалата. НЕ твърдя, че уменията им и педагогическата им подготовка са високи. А казвам, че след като има установена процедура по присъждане на професионална квалификация - тя може да се промени, ревизира, отрече.. но докато това не стане - учителите имат тази квалификация, която държавата България е решила те да имат.

2. Твърдя изключително информирано, че в към момента няма действаща система за реална оценка на учителския труд:
- няма рейтинг на училищата - балът при приема би бил само инструмент за мерене “на входа”, но данни “на изхода”, нямаме.
-приетата от МОН система за оценка на матурите няма да даде представа за това кое училище или кой учител работи добре или зле. По въпроса има компетентна статия на Б. Пенчев в Дневник. Аз на свой ред съм готова да предоставя още аргументи на всеки, който би се поинтересувал.
-няма оценка на ефективността на учебниците.
Да не досаждам с експертни дребнотемия на бивша даскалица (а и майка на ученчичка, което ми дава и личен опит от другаде), но да кажа:
Преценката за това масова ли е некадърността на учителите или не е, оставена на личните и субективни впечатления и прочит на всички въвлечени в процеса. А тези впечатления и прочит - досещаме се - зависят и от много фактори, различни от качеството или некачествеността на хората, които все още намират смисъл в тази професия.
3. Твърдя доста информирано и съм готова да предоставя факти, че в България няма изградена система за повишаване на квалификацията и компетенциите на учителите. Другояче казано, ако някоя госпожа очевидно не си върши работата и затова имаме нещо повече от субективни впечатления - ние я пращаме да си доучи, пък ако понеже е много проста не съумее да се изучи, ние и казваме, ами госпожо Вие не можете да преподавате в държавно училище, сполай ви, дет има една приказка:)))
- много информирано твърдя, че в богатите и напреднали стани се хвърлят усилия, мисъл и ангажимент около това за се предостави обучение на учителите, които реално практикуват. Да не влизам в подробности, но да кажа, че любимият ми пример в това отношение е Испания, с методическите центрове във всяка община, които се грижат да предоставят ресурси, консултации и обучение на учителите. За последното съм готова да предоставя факти, линкове, снимчици, разкази лични свидетелства на всеки, който би се заинтересувал.

Олях се в писания, както и сама разбирам, и то без да има нужда да ми го казват:))))
Казвам, че МОН, който е управляван от години от НДСВ не си е свършил работата. Тъй като всичко по-горе е негов ангажимент по закон. Ама, трябвало да го направят учителите или някакви експерти - ОК, никакъв проблем. Да назначат работни групи, да се разработят съответните индикатори, да се приеме нормативна база - и готово! Ще имаме нещо, върху което можем да стъпим, без по ни най-малкия начин взаимно да отричаме личните си впечатления.
Ще рече, образованието в България е политически сирак, ако мога така да се изразя, и то от много време. То е напуснато от политическо въображение. Защото едно са експертните решения (не много трудни, впрочем) - а друго волята, действието и решението.

Поради изложените аргументи (както и много други, които ме домързя да изпиша:))), твърдя: в момента учителите (добри или лоши, кадърни или не) са лесната изкупителна жертва за много неща, които не вървят. Много е удобно да се оставят работите на някакви лични прочити и емоции, които пораждат усети за хаос и за безсилие и провал - можем да приказваме къде е по-зле във Френската ли, в СМГли (давам ги като пример просто) до … откат.
Аз се надявам написаното далеч да не се разбере като “искрено и лично” (недай Боже). А като серия от аргументи, които могат да бъдат опровергани с други факти и аргументи, разбира се.
Поздрави на всички четящи.

Супер новина! Племето се е умножило…:)))

Така випуск 2008 на Френската поздрави уволнената си Директорка си, уважила за малко бала им.

Обърнете внимание: те вече не са ученици на училището. Няма каквато и да било причина да се “подмазват” и сервилничат. Бих искала всички директори на училище да са такива авторитети и истински образователни лидери.

Get the latest Flash Player to see this player.