Страницата на Верина

Да няма изненадани после?

Около десет от националните програми на Министерството на образованието и науката (МОН) са блокирани напълно или частично, тъй като разходите по тях не са одобрени от Министерството на финансите. Това стана ясно във вторник след среща в просветното ведомство между министър Даниел Вълчев и социалните партньори в образованието.
“Засега програмите не са подписани от финансовия министър Пламен Орешарски и актуализациите на бюджета се бавят. Заради това ние имаме сключени договори по различните програми, но те не получават предвиденото финансиране и на практика не се изпълняват”, каза министър Вълчев.

Главният секретар на МОН Димитър Танев обясни, че засегнати от липсата на средства са 10 програми, сред които за училищните автобуси, “Без свободен час”, за кариерното развитие на учителите и въвеждането на униформи в училищата. От предвидените общо 260 млн. лева за годината по тези програми до момента са отпуснати едва 60-70 млн. лева.

Под въпрос са и плануваните летни училищни ремонти, тъй като предвидените за тази цел 15 млн. лева също не са получили одобрение от финансовото министерство.

И това си го бива.

От друга страна това си избрахме, нали така?

Нищо не исках да пиша по темата, която е в пъти по-важна от предстоящите избори, а не стига това, ами е и ежедневна, негероична, неатрактивна. За образованието, което предопределя изхода от избори всякакви, впрочем и от най- последните, наистина не ми се пише вече. Но така стана, че тъкмо образователните случки доказват най-добре старата ми теза, че “народът” има винаги всичко онова, което иска,  и което заслужава.
Ето една новинка Новинка всъщност тя не е, както не е новинка, че и свои, и чужди, и леви, и десни , и умници, и атакаджии  са допринесли за мрака, който  навява въпросната новост.

По обясними причини не съм се изговаряла за теста за седми клас, но сега да кажа, без много-много да се вдълбочавам. Тестът за мен  е триумф на балканския ни тарикатлък - подли и подвеждащи въпроси, на които добре готвените деца (като моето, горкичкото) отговарят с контратарикатлък и ярка демонстрация на “вещина” около Китайската енциклопедия. Аз нямам човешки или професионален отговор на въпроса - умно или глупаво, грамотно или неграмотно е детенцето, което е решило съответната кръстословичка.
Това, което със сигурност знам, е, че става дума за мъртво, инертно знание, което едва ли ще се реализира в писането на текст, а след година-две няма да има и помен от коректорско-буквоядско-букворедските знания, които сега (уж) демонстрират малките ни хора. И го казвам тъкмо защото смятам, че езиковата култура е важна. Друг е въпросът дали  е смислено тя да се свежда само до донемайкъдето:) и спорните запетаи.

Прочее, “народът” страстно искаше “тестове”, защото те изключвали “субективизма” (много непосилна идея за българите във всичките й импликации). Не му е работа на народа да е чел купищата световна  книжнина, които говорят за доста опасния субективизъм, въвлечен в самата направа на (не)професионалните тестове, във формАта на изпити, направили нужното да изтрият скритите дневни редове зад наглед неутралните си задачки, точки и прочее драсканици в стил “смерт чиновника”. Е, експертите  и даскалята дуднеха, но то е, защото са маскари и хищно-ненаяли се  литератори.

“Народът” от доста време страстно желае  и “есе” и аз съм на мнение, че трябва да му се даде желаното! Особено при дефиницията, че есето е едно такова нещо, в което ще си изредиш всичко, щото ти е на душа, ще се “разжамбиш”  и “изпонатрешотиш” просто да редиш каквото ти текне, ще излееш видяното по телевизия Романтика и никакъв, ама никакъв проверяващ копче няма да може да ти каже, стига естествено от написаното да “лъхат” дълбоки и силни чувства, да е казано много с малко думи на “чист, ясен, прост” български език и да е “пропито” от българщинА.

Като казах българщинА, та заби сърцето ми в най-изстъплен патриотизъм. Децата бяха ощастливени да преразказват “Гост” от “Под игото”, а като резервен вариант откъс от “Малкият принц”, книга, обявена от нашите умници за “детска”, поради което сложена в шести клас, и “Граф Монте Кристо” (висок Романтизъм, та дрънка), която според славните наши образователни стандарти би трябвало да се чете в девети клас от младежите с отдавна наболи вече мустаци.

Хич няма да гадая що е то “трансформиращ преразказ”, доверявам се на мнението , че “това на децата им е лесно” и “вЕрвам”, че едни от най-експерименталните повествования, за които се сещам, играещи с гледни точки и повествователни ракурси, са също толкова “лесни”.

По ми се ще да видя аргумента зад избора на тези текстове за преразказ.

 Сън в съня е сбъднат! 

Това били, казва ни министърът, текстове, класирани от “самия народ” в топ-тен на голямото му четене. Кръгът се затваря - калпавата образователна система е произвела “читатели”, “читателите”  възпроизвеждат заявка за “образованост”, произведеното произвежда, продуктът твори…матриЯлче!

Народът има своята литература, литературата - своя народ. Идилия! 

А какво общо има ЕТЕ това  (гледайте в края на файла, с окастрения, преработен, елиптичен и пренаписан всъщност откъс от “Под игото”) с посланията на първа глава от  този тъй любим роман на българите, с какво тази колажна писаница се различава от всяка друга поредица от (например) пейжзаж-пряка реч- портретно описание - множество объркващи думи и реалии, които се схващат като подходящи за трансформиращо преразказване?

Мълчи патриотът.  

Да не си пила, бе, маскара:) - би бил правилният отговор, - да не би да си допускала, че  българите всъщност някога са голямочели класическата -своя-на-всички-времена-исконна- епическа- за българщинАта - и - за -всичкото-таквоз..  книга!?

Не са, разбира се. Както няма да я прочетат и децата им, преразказали “това много пРостмодерно нещо, мамо” -http://www.kadedaucha.com/UserFiles/File/09_test_bel-7kl.pdf (в края на файла се намира нещото, което в широк смисъл и доволно обтекаемо бихме могли да отнесем към първата глава на “Под игото” - насладете му се!)

Следващото е съвсем за разтуха. И съвсем в подкрепа на убеждението ми, че децата не четат добре или лошо, правилно или неправилно.

Те четат другояче.

Преди да публикувам илюстрациите, нека кажа, че  не съм любител на “реалистичните” илюстрации към учебници и класически текстове от литературата. И не казвам, че следващите илюстрации са добри или лоши, аз лично ги възприемам като никакви. Но  коментарите на дъщеря ми и съучениците й ме изпълват с бодра вяра .

Дано не сте решили кръстословичките, дечица! Дано всички вкупом и в купом и вкупум възможни грешки да сте направили, дребни сладури. Дано сте си развързали чешитлъка, та да им разкажете трансформационно играта, като ги започнете с невъобразимите си обърквания и “бисери”, за които по света хората дори умилени книги пишат -  нищо, че патриотите тук ви наричат “леш” и “линеещо поколенье”, нечело дори (!) “Под игото”

Нежеланието за четене и неграмотността  невинаги са простотия.

Понякога са и съпротива.

****************

(Снимките са с много лошо качество, съответващо на качеството на печата на безплатните учебници за нашите деца.)

Изображението на това ядиво е натраплива “украса” по страниците на учебника по литература. Какво иска да каже то, не знам.

Македонски преминава Дунава. Сред децата е по- известно като Македонски в Антарктика.

Дикенсовата стилистика на негостоприемния румънски град ми харесва.

Баба Илийца по устието на Ориноко.  

Била съм там толкова за малко и толкова отдавна. Точно днес от една неотваряна от доста време книга изпадна брошурка от Катедралата в Кентърбъри.
Имала съм нужда от кураж очевидно.