Страницата на Верина

За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
22 April 2008, Верина @ 5:21 pm

Аз винаги съм защитавала тезата, че човек трябва да бъде активно, непримиримо гнуслив.  Че не всекиго трябва да допусне за  приятел, макар да си другарува с клошарите. Че не всекиму е християнско да прощаваш, макар че да си християнин е важно. 

До високомерие  трябва да сме селективни в контактите и четивото си, в дрешките и  ядивата си, в политическите си любови, в гражданските си страстности,  в гаджетата си и снизхождането към децата си. 

И призовавам днес, на Велики Вторник призовавам, нека най-сетне ни натикат нас, оцелелите,  барабар с децата ни, единствени и първородни, в резерват. Площта му нека обхваща части от Лозенец, Витошка и Патриарха (не като места буквално, но като имена и знаци за хората, които „не за единия хляб живеят” и  които биха изгладували луксозността на високомерието си и дарбата все още да могат да изпитват погнуса, бидейки далеч не идеални.)

Нека се приключи най-сетне, да спре тази морална агония. Нека ни победят, но окончателно, без надежда, а значи и без отчаяние.

Да обобщя: до непоносимост ме е гнус  от това нагло подобие на държава. Държава… та то и племе не е!  До непоносимост ме е гнус да излизам от резервата си за шепа тютюн в лулата и щипка сол за пемикана си.

Да навлизам в територията, в която децата се гаврят не толкова с учителката си , колкото със своята „българска майка юнашка”. Не исках да пиша за това, жал ми беше (а и хубави думи се изписаха), понеже разбираемо е табуто да ги покажеш тях, 15-16-годишни, но вече завинаги и безнадеждно погубени, „бита карта”, „игра, която не си заслужава свещите”. Не било така, както казвам ли, жестоко било? Погледнете мазохистичното удоволствие, с което пеят „едно ми чедо говедо” и прогледнете: те са жертвите, а скръбта е за майка им, не на учителката… пък сетне ми говорете за жестокост, понеже жестокостта не е моята….http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc  Прочее, не стига, дето дете стреля с газов пистолет в 18-то неодавна, но днес и отец влязъл в училище… да си постреля. Тормозели били детето му -  Баща на петокласничка нахлува с пистолет в училище в пловдивско село - http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=40276 

Пак днес, на Велики вторник, простреляли 42-годишен мъж в центъра на София, посред тази тежка буря, чиито знаци трудно четем, понеже не ни е дадено. Ей така, както изглежда, за забавление го простреляли. Купон да става, да се веселят децата -  http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1190277 

А какво да кажем за за комунистите (тъй-тъй, няма БСП it’s only БКП) с окървавените ръчички и  сенките на кукловодите, които прозират  зад юродивите им гърбове. За синовете и внучетата от „духовното коляно”  на Павлик Морозов – кого да цитирам първи - Станишев ли, Пръмова/Кунева ли, или един смешник, когото българите наричат „цар” и който плю, на костите на баща си плю, с убийците на баща си лигави бърни и прегърна заради шепа имоти със съмнителен статут.  

Както е ясно и както отказах да гледам,  жалката им оргия беше разиграна баш в  Страстната седмица, така щото – мислеха си богопротивните - малцината оцелели,  улисани в същественото, в свещта, в храма и размисъла, да не разберат, че пак се сговарят и търгуват зад гърба им, че срамно и греховно търгуват на Велики понеделник, а храмът е празен и няма кой да разгони търговците.  По комунистически хитро, нали?

Както е ясно, и както отказвам да мисля, на Велики вторник, пак ни зашлевиха и се подгавриха с нас, гнусливите.  И наместо „левия вектор” (повръща ми се), радикалните структурни и персонални промени, обещани с кокошкарска и нетрезва храброст от „хлапето” Станишев,  ни поднесоха други галеници на мафията: „горската крадла”, мазният Михов, продажният неслучил се лечител – http://dnevnik.bg/show/?storyid=488414

ДПС, НДСВ и БКП „ЖЕРТВАЛИ”, те в Страстната седмица „жертвали” само по един министър, богопротивните мишоци ньедни!  И недоразпнатият разбойник, според слуховете, тържествува  - http://dnevnik.bg/show/?storyid=488572

Аз  съм много далеч от това  да мисля, че в Страстната седмица трябва да правим друго освен да мислим за Жертвата, и не жаждата за някаква примитивна мъст на зяпачите води нехарактерно патетичните ми и лишени от смях думи днес: айде моля, вие, оксиморони, „медийни интелектуалци”, не ме занимавайте баш сега със себе си, защото твърде много слово прахосахте поради сребърниците, които своите ви казват, че  Румен Петков платил бил на социолози и политолози и други очевидно немного умни или експертни хора - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1189475 

Но смятам, че небесата, които Великден разтваря дори за незаслужилите, че говорът, който оглася дори празния храм, би трябвало да вразуми и засрами поне малцината, макар и по човешки неправедни.

 Следващото знае много добре, че едно е Храмът, а друго Парламентът, че едно е тукашното, а непостижимо друго отвъдното. Но все пак, и накрая (а краят наближава), ако отвъдните хоризонти не пръскат светлина над тукашната земя, ако гОвори от другаде не достигат до глухите уши и ако няма отвъд, а навсякъде се хили жадната паст на галевци, то нищо няма смисъл.

А безсмислието е грях.

Времето на тристранната коалиция, както вече писах, необратимо изтече.

Но днешната българска опозиция, както и да се именува тя, и колкото и по човешки дефектна да е, има броени дни.  И камбаната бие. За тях.

Няма политика, няма ход, няма тактика и мисъл „готови ли сме, или не”, няма уфлянкване, сметки и опит да подминеш горчивата чаша, угрижен в тукашното.  Или-или е станало „в блатото при Черно море” - . http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3281996,00.html

На Велики Четвъртък, казват, трябвало да се гласува „новото правителство”.  С жестока безкомпромисност това, което днес  се именува днешна българска опозиция, трябва да излезе от Парламента. И да откаже в жест на безкрайна, почти телесна погнусеност да участва в тази неприлична оргия посред поста и бдението.

Независимо дали печели или губи, независимо дали ще влезе или не в следващия български Парламент, днешната българска опозиция трябва активно да откаже и да напусне Парламента. 

На Велики четвъртък на едни е жертвата, а на други - Юдовството. 

И ако дори най-любимите ми български опозиционери, при цялата си човешка неперфектност, не намерят сили да  излязат от Парламента след броени дни, то на следващите избори Юдата ще съм аз.

А вече платеният членски внос, ще е последната лепта пред олтара на остатъчната социална смисленост.

И това го казва фанатик в политическите си пристрастия.

19 коментари a “За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията”

1. Минчо Стоянов — April 22, 2008 @ 7:30 pm
   

   Ако можех с думи да изкажа безмълвието си…Дълбокият ти вътрешен усет и погнусата ти от случващото се е и мой усет и моя погнуса…Не знам дали е краят…Самият Христос е казал,че и той не знае кога ще е краят,,а само Отца ми,,.Мисля си обаче,че агонията ни ще продължи…Колко трябва още да изтърпим-не знам.Дали е по силите ни-също не знам….Усета ми обаче е,че краят ще бъде неочакван…не само от теб и мен.

2. annonim — April 22, 2008 @ 8:34 pm
   

   Някой трябваше да го каже. И на наште от опозицията. Благодаря за това което написахте.

3. Bety@ — April 22, 2008 @ 8:37 pm
   

   Храмът е празен… остатъчната социална смисленост. Абе има си хора, които могат да пишщат и това е положението, Минке:))))

4. крум страшни — April 22, 2008 @ 9:55 pm
   

   Продължавайте да се кланяте на Kорумпирания до Мозъка на Костите си циганин, дето ограби България. Сини лумпенчета, тояга за вас!

5. verina — April 22, 2008 @ 9:57 pm
   

   До Крум Страшни:
   Сус, бре! И на подобните ти!

6. Gani G — April 22, 2008 @ 11:37 pm
   

   А вече платеният членски внос, ще е последната лепта..Ти ме разби. Много си крайна. Ма май си права. Ух не знам, аз ще си сипя ракийката и салатката. Евала, старашен стил имаш.

7. verina — April 22, 2008 @ 11:57 pm
   

   До кокал е, Гани:)
   И друг път съм казвала, трябва да се живее и пише радикално.

8. zulusi:) — April 23, 2008 @ 12:54 am
   

   Ti ve4e si se predala. Ako nie si otidem ostava samo vozd bez indianec;) Inak e mnogo hubavo.

9. verina — April 23, 2008 @ 12:56 am
   

   Вие зулусите сте ми най-неразбираеми. В резервата - много индианец, но никакъв вожд.

10. Вени Г. — April 23, 2008 @ 5:20 am
    

    http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/04/blog-post_23.html

11. Niky — April 23, 2008 @ 10:24 am
    

    Странно съчетание от “Погнусата” и “Само с хляб не се живее” - второто мисля е малко остаряло, но хуманността му ми допада…
    Има ли окончателна победа? Такава, която да не прилича никак на поражение…
    Има нещо в това да се обхожда едно бойно поле…
    Но това с кукловодите е наистина страшно. Трябва да се бранят едни парченца свобода, които всеки си мисли, че са по-големи отколкото в действителност.
    Отчайващо е точно безсмислието.

12. verina — April 24, 2008 @ 12:52 am
    

    Благодаря за мненията. Изтрих няколко. Очаквам да се коментира на приличен език. Ако не е така - заспамвам без никакви угризения.

13. Niky — April 24, 2008 @ 9:43 am
    

    По въпроса за напрегнатостта до скъсване и отчаянието до безнадеждност - ще направя малко отклонение и после отново можем да бъдем болезнено настоящи.

    Добромир Тонев

    Природата намеква свойта женственост
    не само с тия обли скални късове.
    Тук моите марионетни жестове
    показват, че конците ще се скъсат.

    Когато се задъхваме в сеното
    и слепешката се кръстосват гени -
    не сенната ни хрема става откуп
    за всички грехове унаследени.

    Децата ни ще учат зоология,
    децата астрономия ще учат,
    но няма да разбират монолозите
    на виещото към луната куче.

    Ще гледат умно зиме стъклописа,
    на двора - йероглифите на птиците…
    И с носните си кърпи пейзажисти
    ще утешават плачещи лозници,

    но неспособни да долавят шепота,
    ще тъпчат и камбанки, и глухарчета.
    И в приказките, даже най-вълшебните,
    животните ще спрат да разговарят.

    Служебни думи и местоимения -
    избръснати до синьо, акуратни -
    ще заобграждат словото на гения
    като бодлива тел край резервати.

    О, всички нишки ще се скъсат скоро,
    пътеката към нищото е кратка…
    И аз стоя сред плачещите борове
    като току-що хванат от гората.

14. verina — April 24, 2008 @ 1:18 pm
    

    Е вече не знам какво да кажа. Елементарният ми пост предизвика такъв шум и такива коментари - от квазиполитически, до верски и религиозни, през поетически и очевидни псувни (които със желязна ръка изтрих)!
    Великден иде. И е редно да се съсредоточим около основното. Отчаянието е грях, както вече писах.
    И в чудесно настроение, но леко тъжна и замислена, както си му е редът, ще се отдам на мистицизмите си:)))
    Суетите на пишещия са важни суети, но по-важното е, че в човешки план камбаната винаги бие:))))
    Да са светли следващите ти дни и нека небесата са огромни!

15. Минчо Стоянов — April 24, 2008 @ 3:05 pm
    

    Как мислите…Дали Гоце изпитва отчаяние.Дали изпитва срам,страх от Небето…Дали дълбоко в себе си има съмнения.Дали нощно време събуждайки се,си дава сметка че немалко хора страдат от това,че живеят в страна на която той е президент…Как мислите наистина…

16. verina — April 24, 2008 @ 7:53 pm
    

    Мисля същото, което мислите и Вие. Че не, разбира се. Че е ограбен и наказан по начин, за който и не подозира.
    …ама аз малко с усмивка да кажа, че има неща “които са като море велики и нищожни като пяна”. Гоце, станишко и друга пасмина са сред тях

17. verina — April 24, 2008 @ 8:04 pm
    

    Ники, май забравих да кажа, стихотворението е хубаво. И е наистина стихо-творение.

18. kostak — April 25, 2008 @ 2:02 am
    

    Вие как коментирате поведението на държавните ни мъже днеска? Костов каза, че трябва да сме камбана и да алармиламе обществото като камбанен звън за мафиоитизирането и предателството на България и българския народ!!! Защо пишете, че камбаната бие за опозицията. Камбаната бие за престъпната мафия на комунистите, които продадоха БЪЛГАЛИЯ.

19. verina — April 29, 2008 @ 1:13 pm
    

    До 18 - камбаната според мен бие винаги и навсякъде и за всеки един от нас.
    До Вени - благодаря за жеста, стана ми много мило.

Напиши коментар

(ако съдържа повече от 1 връзка, ще бъде публикуван след одобрение от администратора)

Име

E-mail (няма да се публикува)

Интернет страница