Един блог за гълъбите, пътешествията и клошарите
Наглед
28 May 2008, Верина @ 9:30 pm

Така випуск 2008 на Френската поздрави уволнената си Директорка си, уважила за малко бала им.

Обърнете внимание: те вече не са ученици на училището. Няма каквато и да било причина да се “подмазват” и сервилничат. Бих искала всички директори на училище да са такива авторитети и истински образователни лидери.


9 коментари a “Наглед”


  1. Rumi — May 29, 2008 @ 9:08 pm

    И аз искам.

    Това, което се питам - къде мога да прошепна, кажа или изрева, че не е редно, правилно, етично, морално, законно, допустимо, човечно, смислено и т.н. да се постъпва така с Човек, дал на просветата толкова, колкото г-жа Малинска? А и по-малко да беше - какво?

  2. Rumi — May 29, 2008 @ 11:53 pm

    Ами ето, не знаех, не гледах, не чух. То че е политически - политически е. То че е икономически - икономически е. Ама какво от това. В едно друго предаване наскоро чух най-накрая едно точно изказване за рИформата. На въпрос (приблизително) как увеличаването на броя на учениците в един клас ще доведе до повишаване качеството на образованието г-жа Фандъкова отговори (пак не цитирам 100% точно) отговори, че провежданата реформа е икономическа и цели снижаване на разходите. Образованието - въпрос на икономия. Политиката - въпрос на гномия. А сега - цитат от Уикипедия: “Гномът е митично същество, което се характеризира с малък ръст и подземен начин на живот. Според алхимика Парацелз гномовете са най-важните духове на стихията земя, поради което те се движат през земята с лекотата, с която хората ходят върху нея, имат конични шапки и слънчевите лъчи ги превръщат в камък. В други митологии те са просто малки, уродливи и палави духове или гоблини. Някои твърдят, че те притежават магически сили, които могат да направят човек щастлив или тъжен. Счита се, че думата гном произхожда от новолатинската дума gnomus и от гръцката дума gnosis, означаваща знание. Според мита, гномовете съхраняват тайно знание и богатство. Например злато, сребро и скъпоценни камъни.” Ех, къде сте слънчеви лъчи…

  3. verina — May 30, 2008 @ 12:47 pm

    Днес по една телевиия аз изревах нещо, дет съм си мечтала да изрева публично цял живот: “образованието е най-политическият въпрос”. И ми олекна от цялата тази гнус.

  4. verina — May 30, 2008 @ 1:11 pm

    Уха…
    Давай ние даскалята да застанем откъм gnomos-a -знание и дух . А госпожа Фандъкова да я оставим от гигантомАхията - След победата на Титаните, Гея на могла да прости на новите богове, поругателството над децата си и отгледала Гигантите. Нищо неподозиращите богове се радвали нановите дни и се наслаждавали на безсмъртието си, докато изведнъж от внезапно разтворилата се земя, до тях не дошъл зловонния дъх на гигантите. Тъй като не било по силите им да достигнат боговете, гигантите започнали да мятат по небето, всичко, което успеели да докопат и изтръгнат.
    Зловонният дъх на Софийския бокук, да оставим на гигантите.
    Ний да си копаме в знание и магическо богатство.
    Поздрави! Трябва да успеем да убедим хората колко е важно образованието.

  5. zaiko — May 30, 2008 @ 2:40 pm

    Аз ти казвах още по стачката, че ти се възхищавам. Човешко е човек да го е страх, не за себе си, но за семейството му. Аз не мога така, срам ме е от себе си, но не мога.

  6. Минчо Стоянов — May 30, 2008 @ 2:54 pm

    Здравейте Верина.В днешния брой на в.Гласове,Явор Дачков размишлява върху основаването,пътя и края на ДСБ.Статията е озаглавена Beauty-free show.Оригинално-нали…Искам да ви попитам.А за вас умря ли онзи граждански проект от преди 4 години…

  7. Верина — May 30, 2008 @ 3:50 pm

    Изчезна ми предишния коментар, ама аз да повторя: Гласове не чета. Труд също. Кой кога умира е Божа работа. А животът е наша работа.

  8. Минчо Стоянов — May 30, 2008 @ 6:32 pm

    Аааа,не съм съгласен.Животът ни също е Божа работа.Колкото до Труд разбирам.Но защо и Гласове в този кюп…

  9. verina — May 30, 2008 @ 7:03 pm

    Кюпът не е съвсем същият, признавам…просто исках да кажа, че нямам време за вестници:))))
    ние нещо хем се разбираме, хем никак не се разбираме:))) но да бъда по-ясна: Божието всеприсъства. Но това не ни избавя от отговорностите ни - в този смисъл какво правим с тукашните си отговорности си е наш дълг. Това исках да кажа.


Напиши коментар

(ако съдържа повече от 1 връзка, ще бъде публикуван след одобрение от администратора)